Нюк Дюкем стоеше пред check-in-а на Марс и нетърпеливо въртеше своята ID карта. Искаше час по-скоро да се потопи там където все едно бе роден да бъде. Пред него се виеше огромна опашка от някакви ниско-интелигентни типове облечени с парцаливи текстури. Предположи, че изкуственият им интелект стига точно толкова, колкото да вървят. „Мръсна сган!” – мислеше си Нюк – „мърдайте по-бързо бе, кретени!” Мислите му, обаче не успяха да помогнат в повишаването на скоростта на движение. Той въздъхна. „Нищо, поне след малко ще всичките тия ще висят разчленени по стените”. Мисълта го успокои.
По случай новият ни блог приготвихме с много любов и доколкото можахме историята вдъхновила Аксел за видеото на November Rain или отговора на великия въпрос: „Аджеба що булката умря накрая?“
Като изключим тази слава е един страхотен разказ за музика, китари и за онова, което вдъхновява китарите да правят музика.
Пожелаваме Ви приятно четене!
P.S. „Драскачите“ вкупом изразяват искрена благодарност към Кари за запетайките!
Той тичаше по тротоара заобикаляйки колите и прескачайки локвите. В главата му се повтаряше един и същ въпрос: как може да си толкова тъп? От години бе спрял да се ядосва на разсеяността си, но точно днес? Реши, че ако има Бог, то той няма милост. Какъв младоженец е без халки? И по-важно: защо не ги остави на кума си? Но стига, вече завиваше по Каравелов и скоро щеше да продължи по Графа към църквата. Само се надяваше годеницата му да не забележи. Успокояваше се, че тя ще си има достатъчно женски тревоги и глупости в главата, че да забележи, че го няма из тълпата. Добре, че беше настояла да следват западната традиция и булката да види младоженеца чак в църквата. Ято гълъби се разлетя изведнъж иззад една кофа за смет и той намери краката си заковани за земята. Изведнъж априлската сутрешна хлад се разсея и аромат на мокра трева изпълни дробовете му. Неочаквано се намери седнал в близкото кафене, в дланите му топлеше чаша чай, а очите му заковани в центъра ѝ – опитваха се да пронижат гъстата пара.
От днес 29 май аз и Шейсето си имаме нов блог, а именно този. Стария още си е там, но решихме да го сменим, защото беше бъгав и сладките фийчъри се плащаха. Нахално, нали? Надяваме се този да ви хареса повече! Скоро всички истори ище бъдат прехвърлени, а и нови ще имаме!
Тази песен е за всички, които се надяват на едно старо обещание. Може пък да им се сбъдне скоро
В зората на Медийната Революция в нашата скъпа родина, когато кабеларките навлязаха в ежедневието на миряните, козата Лиляна по прякор Лилка нелегално пасеше на ливадите на кмета на Цръвеняно (за който се интересува, село Цръвеняно се намира на пътя от идиличният и обослован с температурна инверсия регионален център на Шопландия град Кюстендил и китно-индустриялното предградие на София — Перник), докато нейният чубанин, Ачо, лежеше под една напръщяла джанка и блажено сънуваше разголените тела на певачките от шофьорската кабина на междуградския автобус. Keep reading →
Жарко лято беше стегнало цяла Варна в огнена примка. Камъните се пукаха от жега, а гларусите бяха избягали от плажа и пиеха бира в плажните къпанчета. Рускините от своя страна държаха вратите на хотелските си стаи отворени, но не за гларуси, а да става течение.
В морската градина не се продаваше сладолед камо ли семки, защото Синдиката на Сладоледаджиите и Семкаджиите (Съкратено ССС) протестираше срещу адската жега. На сладоледаджиите сладоледа се разтапяше като масло в тиган, а на семкаджиите семките изгаряха. Търпяха загуби. По-късно от тези финансови сътресения света щеше да изпадне в икономическа криза. Но това е една друга история.
Няколко мрачни циганки ходеха по гарата и казваха, че иде апокалипсис сега. С цел максимална употреба на паранормалната информация, те настояват да им бъдат давани стотинки. …”и без т’ва няма ги ‘зхарчите” крещят те.”Апокалипусъ шъ ги згори” Keep reading →
Както всяка история, за славни битки и велики приключения, така и тази започва не къде да е, а в китния и любим Димитровград. Ако искате да сме буквалисти, даже може да се каже и точното място на началото – именно пазара в Димитровград. Но затова малко по-късно.
Дали съдбата някога Ви е подарявала този шанс да се насладите на прелестите на града, въобще си нямам и никаква представа, но ако не е със сигурност нищо не сте видяли. Древните римляни още са казвали „Ако не си видял Димитровград, не си никакъв ром!” Keep reading →
В разгара на лятото млад мъж по бермудки и джапанки влиза непринудено в празен интернет клуб в близост до абсолютно нелуксозен хотел на черноморието и започва трескаво да бичи по клавиатурата като секретарка, която трябва да довърши страницата преди да направи пиш-пауза. Не след дълго до него се настанява агент Тенев (бел. ред. съвпадението с журналистът Иван Тенев не е много изключено) дегизиран като пиян британски турист на дърта възраст и с неимоверни усилия започва да симулира набиране на писмо до дъщеря му на английски, което се оказва неочаквано трудно, защото браузърът непрекъснато подчертава с червени вълнички всичко, каквото пише, разкривайки идентичността му. За щастие на ангент Тенев, сламената шапка и идиотските очила бяха достатъчно убедителни и никой не се интересуваше от писанията му. Междувременно той успя да прочете части от поста на съседа си, който започваше така:
Скъпи „зверове“, за съжаление нямам време да кодирам това което имам да докладвам днес. Подозирам, че „другарите“ ни са разкрили самоличността ми и не е изключено скоро да бъда арестуван. Затова, както казваше патрона на нашата организация, слушайте внимателно, защото (ней-вероятно) няма да повтарям… Keep reading →
„Не остана народ тука ей!” каза брадясалия старец и бавно отпи от чашата с домашна ракия.
Колата отказа в дъжда.
Не знам какво стана, сигурно се наморкиха свещите…. Изгасна пущината й германска. Паркирах в една локва точно накрай пътя. Направих щото беше по силите ми, което най-вече се изразяваше в това да отворя капака, да се повъртя оттук-оттам да опитам да я запаля с ключа. Нейсе изпуших 2 цигари в яд, навъртях ГСМ-и на кой ли не, ама в 8 вечерта, никак не ще да са много хората дето ще скочат от воле да ти помагат. Пък и батерията взе да пада, викам си ще спиш на седалката брат ми и тогава ми хрумна да отворя картата, да видя аджеба наблизо няма ли нейде да се подслоня.
Дъждът отдавна беше утихнал, така де беше сторил поразията си и сега си почиваше сочейки ме подигравателно. „Ама те наквасих, а?!”
Отворих картата турих пръст по маршрута, оттук бях оттам минах, тоя разклон подминах ли го не ли, та гледам „Ябълково” баш на я има километър, я не. Викам си, айде нищо ти няма, цигари имаш та някой километра пеша, нищо работа. Облякох лекото яке, което как ли се беше озовало в багажника, турих алармата и айде пеша към първото легло дето може да намеря. Ще се наспя, ще стана бодър и утре ще го мисля как, къде и що. За моя безкрайна изненада дъждът пък взе, че съвсем се затри и се появи онзи летен здрач, дето навярно е вдъхновил поети и кандидат-поети по целия широк свят. Keep reading →
Историята, която възнамерявам да споделя с вас, е история за божествения и човешкият свят, както и за тънката червена линия, където тези светове от време на време се сливат. Живял по времето на древните гърци един Бог особняк. Въпросният по цял ден ходел и се чудел какви точно глупости да свърши, то не било прелюбодейства с девици, то не било тежки алкохолизирания в селски кръчми, абе страшна работа ви казвам. Имало периоди в историята на древните гърци, в която като се напиели древните не казвали – „пиян кат’ дърво”, ами „пиян кат’ Бог” Тези действия оронвали достойноството на Божествения консорциум и естествено другите богове започнали бързо да ненавиждат въпросния Бог. Keep reading →
Той тичаше по тротоара заобикаляйки колите и прескачайки локвите. В главата му се повтаряше един и същ въпрос: как може да си толкова тъп? От години бе спрял да се ядосва на разсеяността си, но точно днес? Реши, че ако има Бог, то той няма милост. Какъв младоженец е без халки? И по-важно: защо не ги остави на кума си? Но стига, вече завиваше по Каравелов и скоро щеше да продължи по Графа към църквата. Само се надяваше годеницата му да не забележи. Успокояваше се, че тя ще си има достатъчно женски тревоги и глупости в главата, че да забележи, че го няма из тълпата. Добре, че беше настояла да следват западната традиция и булката да види младоженеца чак в църквата. Ято гълъби се разлетя изведнъж иззад една кофа за смет и той намери краката си заковани за земята. Изведнъж априлската сутрешна хлад се разсея и аромат на мокра трева изпълни дробовете му. Неочаквано се намери седнал в близкото кафене, в дланите му топлеше чаша чай, а очите му заковани в центъра ѝ – опитваха се да пронижат гъстата пара.
Първи
Шейсетака
