Джам Мол 13

Кадри от В.И.П. пре-партито

Ичко се събуди целия плувнал в пот. Беше сънувал кошмар.

При това не кой да е а все същия, дето го мъчеше всяка нечетна вечер след пълнолуние. „Искам разнообразие, неговата мама!“ си каза той и думите му отлетяха в празнината на забвението.

Всъщност те изобщо нямаха намерение да идат там, обаче им се наложи, понеже се сети за купона от миналата нощ…

Снощи беше предварителното тържество по случай утрешното откриване на най-новия му „Джам Мол“, с пореден номер 13. Датата на събитието беше умело подбрана, съдейки по будилника на нощното шкафче. Последният даваше информация, че часът е по първи петли…. някъде към 10, 10 и нещо, на четвъртък 12.

Това обаче не предизвикваше никакви емоции за него. Той беше фаталист, ама само като малък и то за два месеца. Онова, което занимаваше мисълта му беше друго. Това „друго“-то, даже си имаше и име и да точно това го глождеше – как по дяволите се казваше…. Не беше Анастасия или Виктория. И Ферхунде(тази пък от къде я знам) не беше, ама беше някакво необикновено такова. Хммм….Уруспия! Да точно така името й беше Уруспия Русева и телефона му също го потвърди.

Кой го боли от икебана?

Преди време аз, точно како Вас, бях абсолютно убеден в това, че дърветата са неудохотворени представители на флората – неспособни да изпитват радости, болки, тъги и скръб. Това, обаче е толкова далеч от истинската, колкото гърда на Памела Андерсън от кабинет на пластичен хирург.

Промяната на мнението ми e свързана с две събития. Едното беше история разказана ми от едно дърво веднъж когато бях на излет в гората с приятели. Другото – песен възпяла определено японско изкуство за подреждане на цветя.

Жарко лято

За да продължа историята си по-натам ми е необходимо да си представите едно жегаво, жарко, жежко и жупелно лято. Представихте ли си? Биричка има ли? Водата топла ли е? Пари ли пясъка? Съжалявам сега, но ще трябва да Ви взема плажа, където виждам как си представяте, че гледате една руса (ма)дама. Последната заради икономическата криза няма пари да си купи горнище на банския. Наистина съжалявам! Някой друг път ще Ви върна обратно там обещавам!

Има нещо гнило на Марс

Марс

Нюк Дюкем стоеше пред check-in-а на Марс и нетърпеливо въртеше своята ID карта. Искаше час по-скоро да се потопи там където все едно бе роден да бъде. Пред него се виеше огромна опашка от някакви ниско-интелигентни типове облечени с парцаливи текстури. Предположи, че изкуственият им интелект стига точно толкова, колкото да вървят. „Мръсна сган!” – мислеше си Нюк – „мърдайте по-бързо бе, кретени!” Мислите му, обаче не успяха да помогнат в повишаването на скоростта на движение. Той въздъхна. „Нищо, поне след малко ще всичките тия ще висят разчленени по стените”. Мисълта го успокои.

Without You

By Del James

По случай новият ни блог приготвихме с много любов и доколкото можахме историята вдъхновила Аксел за видеото на November Rain или отговора на великия въпрос: „Аджеба що булката умря накрая?“

Като изключим тази слава е един страхотен разказ за музика, китари и за онова, което вдъхновява китарите да правят музика.

Пожелаваме Ви приятно четене!

P.S. „Драскачите“ вкупом изразяват искрена благодарност към Кари за запетайките!

Гълъбите под дъжда

Той тичаше по тротоара заобикаляйки колите и прескачайки локвите. В главата му се повтаряше един и същ въпрос: как може да си толкова тъп? От години бе спрял да се ядосва на разсеяността си, но точно днес? Реши, че ако има Бог, то той няма милост. Какъв младоженец е без халки? И по-важно: защо не ги остави на кума си? Но стига, вече завиваше по Каравелов и скоро щеше да продължи по Графа към църквата. Само се надяваше годеницата му да не забележи. Успокояваше се, че тя ще си има достатъчно женски тревоги и глупости в главата, че да забележи, че го няма из тълпата. Добре, че беше настояла да следват западната традиция и булката да види младоженеца чак в църквата.  Ято гълъби се разлетя изведнъж иззад една кофа за смет и той намери краката си заковани за земята. Изведнъж априлската сутрешна хлад се разсея и аромат на мокра трева изпълни дробовете му. Неочаквано се намери седнал в близкото кафене, в дланите му топлеше чаша чай, а очите му заковани в центъра ѝ – опитваха се да пронижат гъстата пара.

Нов блог

Здравейте неизвестни и несъществуващи фенове!

От днес 29 май аз и Шейсето си имаме нов блог, а именно този. Стария още си е там, но решихме да го сменим, защото беше бъгав и сладките фийчъри се плащаха. Нахално, нали? Надяваме се този да ви хареса повече! Скоро всички истори ище бъдат прехвърлени, а и нови ще имаме!

Тази песен е за всички, които се надяват на едно старо обещание. Може пък да им се сбъдне скоро

Чест и почитания,

Първи и Шейсетака

Мечтите на Лилка

Кабеларки - сателите

В зората на Медийната Революция в нашата скъпа родина, когато кабеларките навлязаха в ежедневието на миряните, козата Лиляна по прякор Лилка нелегално пасеше на ливадите на кмета на Цръвеняно (за който се интересува, село Цръвеняно се намира на пътя от идиличният и обослован с температурна инверсия регионален център на Шопландия град Кюстендил и китно-индустриялното предградие на София — Перник), докато нейният чубанин, Ачо, лежеше под една напръщяла джанка и блажено сънуваше разголените тела на певачките от шофьорската кабина на междуградския автобус.

Хамъри и Шамари

Входа на морската

Жарко лято беше стегнало цяла Варна в огнена примка. Камъните се пукаха от жега, а гларусите бяха избягали от плажа и пиеха бира в плажните къпанчета. Рускините от своя страна държаха вратите на хотелските си стаи отворени, но не за гларуси, а да става течение.

В морската градина не се продаваше сладолед камо ли семки, защото Синдиката на Сладоледаджиите и Семкаджиите (Съкратено ССС) протестираше срещу адската жега. На сладоледаджиите сладоледа се разтапяше като масло в тиган, а на семкаджиите семките изгаряха. Търпяха загуби. По-късно от тези финансови сътресения света щеше да изпадне в икономическа криза. Но това е една друга история.

Няколко мрачни циганки ходеха по гарата и казваха, че иде апокалипсис сега. С цел максимална употреба на паранормалната информация, те настояват да им бъдат давани стотинки. …”и без т’ва няма ги ‘зхарчите” крещят те.”Апокалипусъ шъ ги згори”

Who’s that Radka girl?

Passion

Както всяка история, за славни битки и велики приключения, така и тази започва не къде да е, а в китния и любим Димитровград. Ако искате да сме буквалисти, даже може да се каже и точното място на началото – именно пазара в Димитровград. Но затова малко по-късно.

Дали съдбата някога Ви е подарявала този шанс да се насладите на прелестите на града, въобще си нямам и никаква представа, но ако не е със сигурност нищо не сте видяли. Древните римляни още са казвали „Ако не си видял Димитровград, не си никакъв ром!”

Виртуален тероризъм — киберпънк в действие

Тея са от лошите да знаете!

В разгара на лятото млад мъж по бермудки и джапанки влиза непринудено в празен интернет клуб в близост до абсолютно нелуксозен хотел на черноморието и започва трескаво да бичи по клавиатурата като секретарка, която трябва да довърши страницата преди да направи пиш-пауза. Не след дълго до него се настанява агент Тенев (бел. ред. съвпадението с журналистът Иван Тенев не е много изключено) дегизиран като пиян британски турист на дърта възраст и с неимоверни усилия започва да симулира набиране на писмо до дъщеря му на английски, което се оказва неочаквано трудно, защото браузърът непрекъснато подчертава с червени вълнички всичко, каквото пише, разкривайки идентичността му. За щастие на ангент Тенев, сламената шапка и идиотските очила бяха достатъчно убедителни и никой не се интересуваше от писанията му. Междувременно той успя да прочете части от поста на съседа си, който започваше така:

Скъпи „зверове“, за съжаление нямам време да кодирам това което имам да докладвам днес. Подозирам, че „другарите“ ни са разкрили самоличността ми и не е изключено скоро да бъда арестуван. Затова, както казваше патрона на нашата организация, слушайте внимателно, защото (ней-вероятно) няма да повтарям…