Джам Мол 13

Кадри от В.И.П. пре-партито

Ичко се събуди целия плувнал в пот. Беше сънувал кошмар.

При това не кой да е а все същия, дето го мъчеше всяка нечетна вечер след пълнолуние. „Искам разнообразие, неговата мама!“ си каза той и думите му отлетяха в празнината на забвението.

Всъщност те изобщо нямаха намерение да идат там, обаче им се наложи, понеже се сети за купона от миналата нощ…

Снощи беше предварителното тържество по случай утрешното откриване на най-новия му „Джам Мол“, с пореден номер 13. Датата на събитието беше умело подбрана, съдейки по будилника на нощното шкафче. Последният даваше информация, че часът е по първи петли…. някъде към 10, 10 и нещо, на четвъртък 12.

Това обаче не предизвикваше никакви емоции за него. Той беше фаталист, ама само като малък и то за два месеца. Онова, което занимаваше мисълта му беше друго. Това „друго“-то, даже си имаше и име и да точно това го глождеше – как по дяволите се казваше…. Не беше Анастасия или Виктория. И Ферхунде(тази пък от къде я знам) не беше, ама беше някакво необикновено такова. Хммм….Уруспия! Да точно така името й беше Уруспия Русева и телефона му също го потвърди.

Ичко се окъпа и облече набързо и след около два-три часа слезе долу да закусва. Живееше в скромен тризонет без асансьор и стълбите винаги много го уморяваха. Кухнята беше на първия етаж а спалнята му на 3-тия и

Скромният тризонет

среднощните закуски си бяха мъчителна, тегава и гадна работа. Много често се случваше да заспи на диванчето, в кухнята защото го мързи да се катери пак.

Долу синът му Хари-Лампи беше станал и закусваше мюсли с пръжки – всеизвестната нео-българска закуска публикувана в списанието Молополитан от известния журналист и гей Дим Дудуков. Когато видя баща си да слиза по стълбите сгромолясвайки се от последните четири, той го поздрави вежливо с усмихнатото „ко стаа, мадафака?“ и допълни „Не ма гледай кат‘ самотно 100 ле‘а ми ми дай тая цифра за даскало!“ Сърцето на Ичко се напълни с радост и той му даде даже 200! Той дояде закуската, викна шофьора си и му нареди да кара към Джам Мол 1, където беше офисът му.

 

Когато пристигна, той направи 3 безсмислени обиколки на всички етажи, провирайки се между болидите от изложбата „Коли от Формулата“. Беше казал, че ще докара 9, ама докара 8 и никой не се усети… Докато обикаляше към него един подир друг се присъединиха шефа на охраната и жена му, живият му бизнес-партньор и настоящо гадже на Уруспия Русева, сина и сегашното гадже на умрелия му бизнес-партньор, Стояна – тайното гадже на Хари-Лампи и някаква си проста необвързана фризьорка. Последната не му говореше много, защото докато ходеха го подстригваше.

Необвързаната фризьорка

Оказа, се че улисан от борбата с болидите, който водеше с цели 2 обиколки, той бе забравил че има час за фризьор.

Тия всички различни хора му наговориха какви ли не неща и го умориха, въпреки че не си даваше много зор да ги слуша.

Онова, което чу му донесе следната информация. Неговият шев на охраната и бивш министър му предлагаше да се включи тайно, маскиран като шейх, в конспирация за строителството на писта от формулата, където да пусне болидите от Джам Мол на свобода.

Идеята беше да се прехлебери бившо поделение на строителни войски и на негово място да се построи МОЛ, като при строителството се използват всички багери, кранове и комбайни който случайно щяха да намерят там. Беше му донесъл даже парче асфалт с автограф от Биг Брадър (Б.Б.).

Б.Б.

Живия му бизнес партньор му каза, че умрелият му бизнес-партньор и бивш министър, нямало какво да прави, защото не е министър вече та, затова решил да възкръсне и да дойде да си иска Мола обратно.

Синът на умрелия му бизнес-партньор му каза, че иска да се ожени за новото си гадже – Борото, което обаче било старото гадже на баща му.

Стояна каза, че била бременна и мислела да кръсти бебето на бащата на гаджето си. „Ичко“, бе въздъхнала тя, с удоволствие.

Обиколката на Мола, беше най-важната част от деня му. Понякога цялата серия от работни часове минаваше в това. Сега беше отнела доста малко време и това беше много добре.

„Нищо лошо не може да се случи в такъв ден, в който правя само 3 обиколки на мола“ си мислеше радостен Ичко. Но уви, той много грешеше….

Отваряйки вратата на офиса си, кошмарът му от нечетните вечери се сбъдна! Там беше не кой да е умрелият му бизнес-партньор! На всичкото отгоре си поиска мола обратно, с думите – „дай си ми мола обратно, бе гадняр. Найш как се живее с пенсия на бивш министър!“

-          Не! – отговори Ичко. – Мой си е! Мой… мой! МОЙ!

-          Тогава запомни думата ми! Аз ще те преследвам оттук до края на света, защото ще съм на всеки километър оттук до края на магистралата София-Бургас … и като ходиш на море Мерца ти ще скърца като турски чехли на паваж след плаж! Не се шегувам! Познавам хора…от Италия!

-          Нееееее! Само не като чехлите на Ферхунде(по дяволите от къде знаеше за нея)!

Остана сам в офиса, защото мигом уволни секретарката си. В празната стая мислите му препускаха като пернишки голф през Драгичево.

„Това не може да е вярно“ си мислеше той. В целият му изпълнен с победи живот никой досега не му беше причинявал това. По-добре беше да умре от колкото да загуби Джам Мол 1. Та все пак там в Добиче и Гергана, най-редовно се оказа, че пазарува тя…приказно красивата Уруспия. Не издържа на напрежението и слезе долу в бара да изпие няколко питиета. „Искам да се разбия“, каза той на леко-гей-бармана и внимателно изпи половината шотче, което му направи. След това стана и отиде в кръчмата до мола, където се напи с мастика и танцува по масите цяла нощ. Всъщност всички танцуваха по масите, защото за тях пя Чочоминатора!

Изобщо не усети как стана Петък 13-ти….

Сутринта се събуди с адски главобол. Вече нямаше смисъл да сънува кошмари, защото се сбъднаха затова сънува Уруспия. Ах…Уруспия….приказно-красива и ненагледна, моя мила малка котаранчице…. „Днес като открием мола и веднага ще и се обадя“ си каза той и си подсвирна безгрижна и жизнерадостна песен на Слейър.

 

Приготовленията по тоалета му отнеха малко време и след три часа и четиридесет-петдсесет минути той беше готов. Изглеждаше леко небрежен и същевременно изискан, както Дим Дудуков препоръчваше да изглеждаш, ако отваряш тринадесети мол. Препоръката за отварянето на 12-ти мол, например беше да си избръснат от ляво, а отдясно да имаш мустак. Така имено отвори Джам Мол 12, в Каспичан, който моментално би

Джам Мол 12 - гр. Каспичан

сергията на Бай Манчо по продажби на летни гумени ботуши. Ех, мол ли бе да го опишеш!

След тези приятни спомени той слезе долу, като взе последния етаж в стил гигантски слалом ала български скиор на олимпиада.

Долу Хари-Лампи закусваше сланина с черен хайвер и мюсли, познатата закуска по идея на сами се сетете кой!

Около половин час Ичко убеждаваше сина му да дойде с него на откриването, но той упорито отказваше, с доводите че от 7 годишен отваря молове и се е уговорил да играе джаги със сина на японския посланик. Било изключително, защото на джагата футболистчетата били с дръпнати очи и можело при необходимост да спират противника с нунджако, саби или шурикени.

„Ех, деца“ си помисли Ичко.

„Бас как го метнах дъртия, сега ще мога да ида да скиам раждането на пишлемето ми без да ми дудне тоя изветрелик“ си каза Хари-Лампи.

Двамата си казаха довиждане, под формата на 300 лева кеш рифреш!

„Към Джам Мол 13“ нареди на шофьора си Ичко. В този момент се сбъднаха всички онези предсказания, който фаталистите, начело с…нее не е Дим този път, защото е Б.Б. Той казваше така – „Ако строиш километър 13 на лот IV, или отваряш 13-тия си мол на петък 13-ти нещата много, много могат да се сгомноразсмъдрят!“

Така и стана. Като потеглиха Мерц-а се самозаключи стартира навигацията към Джам Мол 12 и зафуча с бясна скорост към Каспичан. На таблото се появи надпис „Това е отмъщението ми за моя събрат, който не докара в мола“. След като подмина 13-тият километър на магистралата започна да скърца като микрофония на концерт на Сигнал. Беше неуправляем. От радиото звучеше Милко Калайджиев и на волумето пишеше макс!

През това време пред все още неоткрития Мол 13 се беше насъбрала една сюрия народ, главно ученички избягали от час. Все пак тук, в този именно мол щеше за пръв път има неща от марката Гургулучи. Ичко закъсняваше.

 

След половин час тълпата се разгневи и разбесня. Започнаха освирквания и викове. Някой крещяха „Пуснете ни да влезем“, други „Мола е на всички“, а трети „Слеееееейййъъъррр!“ Третите бяха попаднали случайно мислили, че тук се продават билети за концерти. Нещата отиваха към изпотрошаване на витрини и недобри отзиви в Молополитан, когато пред насъбралата се тълпа се появи не кой да е самият възкръснал бивш бизнес-партньор. Той взе микрофона и се

Част от тъплата

провикна, след което обясни надълго и нашироко съдбата си. Всички в един глас освиркаха Ичко и решиха, че Джам Мол 13 не е негов, а на бедният пенсионер-министър. След това излезна синът му и го попита „Дадаваш ли даваш въй мори татко, мацката Боро за моя невеста“. Не му я даде. Свалиха го от сцената и го пратиха на заточение в Америка, а с Борото ги ожениха точно пред мола.

От някъде се появи Хари-Лампи, Стояна и Новороденото. Излезна на микрофона и рече: „Пичое и Пички т‘ва няма го кръстя на баща ми ще се казва Светльо, на мен!“ Народа ликуваше и възпяваше легендата. Дори се сформира вокално инструментална формация наречена със звучното българско „Светльо Ис Дъ Леджънт“.

Зазвучаха гайди, тъпани и вувузели и народа яде пи и се весели!

—

През това време Мерца спря Милко Калайджиев точно когато той припяваше нещо за бройлери, кокошки и петли и пусна радиото. Първо включи по погрешка на някаква рокаджийска станция по която тумба хора се крещяха…..“Слееейййърр“, на опашка за билети. После се поправи и пусна новини от мястото на събитието. Ичко чу в реално време, как му взеха мола, как е станал дядо и всичко останало. Натъжи се и пророни една тежка сълза. В този момент Мерца му дожаля отключи се и спря на една крайпътна отбивка. Ичко отвори вратата, бавно излезе от колата и си запали цигара.

Дръпна веднъж и огледа около себе си.

Гледката го порази. Той се опули, зяпна с уста и изпусна цигарата.

Пред него Уруспия и сестра й Ферхунде облечени в минимални къси полички, сменяха спуканата гума на колата си.

Уруспия, в опита си да смени гумата